Съдържание

• Молитви против нежит
• За текста
• Превод

Молитви против нежит

[За текста]

а). Намира се в сб. № 273, XVII в., НБКМ. Публикувана от Ангелов — Генов, с. 368 с паралелен превод. Тук помествам този превод без промени.

б). В сб. 273, XVII в., НБКМ. Публикувана от Ангелов — Генов, с. 368 с паралелен превод, който препечатвам.

в). Намира се в требник № 622, XVII в., НБКМ. Обнародвана от Цонев, Опис 2, с. 133. Подобна у В. Я г и ч, История сербохорватской литературы. Казань 1871, с. 105—106 (по срб. ркп.). Превода правя по Цонев.

г). В требник № 622, XVII в., НБКМ. Публикувана от Цонев, Опис 2, с. 133, превода правя по тази публикация.

д). В. Я г и ч, История сербохорватской литературы, с. 106 (по срб. ркп., век непосочен).

[Превод]

а) Нежит падна от небето, слепите пастири го видяха, без крака го гонеха, без ръце го уловиха, без въже го вързаха, без нож го заклаха, без огън го изпекоха, без уста го изядоха. Отиде нежитът от костите в месото, и в кожата, и в косите, и се разтопи, като сол във вода. Така и от божия раб... винаги, сега и през вековете.

б) Адам имаше нежит и го предаде на Ева, Ева — на оловото, оловото — на морето, морето — на пясъка, пясъкът — на брега, брегът — на тревата, тревата — на росата, росата — на слънцето. Изгря слънцето и изсуши росата, а нежитът загина от божия раб винаги, сега и във вечни векове.

в) Слезе Исус от седмото небе, от готовото свое жилище, срещна нежита и му рече: “Къде отиваш, нежите?” Отвърна му нежитът: “Аз отивам в човешка глава, мозъкът да ѝ размътя, зъбите ѝ да строша, челюстите да ѝ сломя, ушите да ѝ оглуша, очите да ѝ ослепя, устата да ѝ изкривя, носът да огъгня, да боли глава ден и нощ.” И рече му Христос: “Върни се, нежите, в гората, и влез в еленска глава и в овнешка, защото тя всичко търпи и престрадва, остани там и чакай, докато дойде краят на небето и земята; бой се от бога, седящ на престол херувимски, докато дойде да съди цялата вселена, и тебе, бесовски нежите, началниче на всякакъв недъг. Заклинам те, нежите, махни се от раба божи (кажи името), в името на отца и сина и светия дух.

г) Тръгнаха седем ангели, седем архангели, седем ножа острещи, седем свещи носещи. И срещнаха ги Михаил и Гавриил, и рекоха им: “Къде отивате, седем ангели?” А те отговориха: “Отиваме нежита да изсечем и със свещи да го изгорим, и да премахнем кръвта от очите на раба божи (кажи му името), всякога и днес и завинаги.”

д) Свети Михаил Гаврил вървеше, взел железен лък и железни стрели, искаше да стреля сърна и елен. Не намери там сърна и елен, най-намери нежита, който седеше и камъни цепеше. Запита го: “Кой си ти, който седиш и камъни цепиш?” Отговори му: “Аз съм нежитът, ще разцепя човешка глава и мозъка му ще извадя, кръвта му ще пролея.” Михаил Гаврил рече: “Проклети проклетниче нежите, нито мозъка вади, нито главата разцепвай, но иди в пуста планина, влез в еленска глава, тя е търпелива, може да търпи това. Ако те намеря след седем дни, ще те посека, или ще те прострелям.” И помоли се нежитът: “Не ме посичай, не ме прострелвай, ще избягам в планината и в еленската глава.”