Данни

Заглавие Молитва на св. Георги при тръгване на път
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Молитва на св. Георги при тръгване на път

    [За текста]

    Намира се в сб. № 273, необнародвана. Превода правя по ръкописа, л. 586—606.

    [Превод]

    Облякох се в небеса, покрих се с облаци, препасах се с кръста и помолих бога и свети Георги. Слънцето бе от дясната ми страна, а месецът над главата ми, звездите около мене. Георге, слънчево слънце, който обузда пет елински царе! “Господи Исусе Христе, завържи устата на моите противници, и ръцете и нозете на онези, които мислят зло на раба божи... Направи ги, господи, като безгласни овце под мене, а мене направи над тях като лъв. Със силата на света Троица, с молитвите на пресвета Богородица, с небесните техни сили, с архангела Михаила и Урила, Равофаила, Мардария, Ардаила и със светите великомъченици Георги и Димитър, Теодор, Меркури, Прокопий, Никита, и светите апостоли, и светите 4 евангелисти: Матей, Марко, Лука, Йоан, и светите 318, които бяха в Никея, и с всички свети светци, укрепи, господи, своя раб и направи всички подножие на моите нозе. Всякога, и днес, и винаги във вечните векове, амин.”