Данни
Заглавие Троянската притча
Identifier Хроника
Хроника на Константин Манасий
Ватикана
Ватиканска библиотека
Cod. Vatic. slav. 2
Description Хроника на Константин Манасиий Константин Манасий

  • locus: 42r-62r
  • title: Троянска притча

Extent
Листове: 206
Размери: 295 x 210 mm (листове)
Палеография и език
Книжовници
1. книжовник
1r-206v Анонимен
Писмо: Кирилица.

Търновски устав

Език и правопис: Източнобългарски езикови особености.
История на извора
Произход
Дата на написване: 1344-1345.
Други данни

Допълнителни сведения

Библиография
  • Miklosić, Fr. Trojanska priča. Starine 3, 1871, 147-188
  • Гудев, П. Т. Българският ръкопис във Ватикан. СНУНК 6, 1891, 345-358
  • Bogdan, I. Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediobulgară. Bucureşti, 1922, 46-67
  • Иванов, Йордан. Старобългарски разкази. София, 1935: 108–128, 249–266
  • Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, 1935: XXII, 103–127, 249–266 (бълг.)
  • Cronia, A. Saggi di letteratura bulgara antica. Roma, 1936, 111-111
  • Среднеболгарский перевод Хроники Константина Манасии в славянских литературах. Введение Д. С. Лихачева. Исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой. Подготовка текстов М. А. Салминой. Словоуказатели О. В. Творогова. София: БАН, 1988.
Авторска отговорност

Електронно публикуване и описание 

  • Димитрина Русева
  • Електронно описание и редакция 

  • Андрей Бояджиев
  • Лиценз

    This work is licensed under a Creative Commons Attribution-ShareAlike 4.0 International License.

    Транскрипция

    Заглавки

      [с.42r]

      ПОВѢСТИ О ИЗВѢСТОВАННЪІИХ ВЕЩЕИ· ЕЖЕ Ѻ КРАЛЕХЪ ПРИЧѦ· И О РОЖДЕНИХ И ПРѢБЪІВАНИХ:-

      1. Бѣше вь пръвоє времѧ единъ крал, иже сѧ зовѣше именемъ пришедъ (! придешъ) краль· и бѣше ꙁѣло богатъ· и поиде въ нѣкои дн҃ь ловъ ловити· понеже драго моу бѣше ловити· и доиде на морскьіѫ ѻтокьі·ref> и ѻбрѣте единъ ѿ ѻтокъ лѣпъ· и красенъ велми, оу коего ѡтока ѿ единѫ странъі течаше, великое море· а ѿ другъіѫ странъі течаше рѣка, коа сѧ именоваше кашантоуша рѣка· а ѿ третиѧ странъі течаше того ѻтока море кое сѧ зовѣше пелешино море· а ѿ четврътьіѫ страньі того отока стоаше лѫгъ· еже сѧ зовѣше доудома лѫгъ· а ѿ пѧтьіѧ страньі того отока стоаше жиндолъ· на коемъ растѣхѫ цвѣти многоразличнии

      2. и видѣ то пришедъ (! придешъ) кралъ· ꙗко добро єсть, и начѧ ꙃиздати град· и съꙃизда градъ до старости своеѧ· и нарече имѧ градоу томоу своимъ именемъ да мꙋ є имѧ прижїа градъ:

      3. По томъ прїидешъ крал ѻстарѣ и роди сн҃а своего, именемъ ѻилоуша кралѣ· и порѫчи ємоу ꙃиздати градъ, а самъ почи ѿ съмръти своеѧ·

      [с.42v]

      4. И кои краль ѻилꙋша сътвори сьілное дѣло, вѧще призизда ѡц҃а своего по съмръти єгѡ· и що пакьі съꙃизда ѻилоуша кралъ· то именова своимъ именемъ да моу бѫдетъ имѧ илиѡнъ градъ·

      5. и по томъ ѻилоушъ кралъ рѡди сн҃а своего, ламеѡдона, кралѣ великаго, и порѫчи ємоу ꙃиздати градьі· а самъ почи ѿ съмръти своеѧ·

      6. и ламедонъ кралъ великъіи, и тои именова на свое имѧ градьі своѫ, ламедониа градъ

      7. и по семъ ламедонъ кралъ великьіи· ѻстарѣ и роди сн҃а своего, именемъ шарикоуша кралъ· и заповѣда ємоу ꙃиздати градьі· а самъ почи ѿ съмръти своеѧ·

      8. по томъ шарикоуша кралъ сътвори силно дѣло, вѧще приꙃизда по съмръти ѻц҃а своего· и що бѣ зиздалъ своимъ именемъ да моу є имѧ шарикоушїа град·

      9. и по томъ шарикоушїа краль, рѡди сн҃а, дарданꙋша кралѣ, и рече емоу ꙃиждати градъ· а самъ почи ѿ съмръти своеѧ·

      10. и дарданоуша кралъ сътвори велико дѣло, вѧще приꙃизда по съмръти бащинѣ си, и нарече на свое имѧ дарданїа град

      11. и по томъ дарданꙋша кралъ роди сн҃а троилоушѫ кралѣ, и рече емꙋ

      [с.43r]

      съꙃиздати град, а самъ почи ѿ съмр҃ти своеѧ

      12. и по томъ троилоуша кралъ сътвори велико дѣло, вѧще призизда ѿ ѻц҃а своего, и нарече Троꙗ градъ·

      13. троилоушь же кралъ роди прѣꙗмоуша кралѣ.

      14. и прѣꙗмоушь краль имѣше женѫ именемъ ꙗкоупа гжд҃а

      15. и въ единѫ нощь видѣ сънъ ꙗкоупа гжд҃а, и оужасе сѧ и въста ѿ съна своего· и проꙗви сънъ мѫжоу своємоу прѣꙗмоушоу кралю·

      16. и рече емꙋ· родихъ главнѧ, и вьзьіде на нб҃о· и пакьі вьзвратив сѧ, паде вь море·

      17. и излетѣшѫ из морѣ искрьі и падошѫ на трои и погорѣ троꙗ град·

      18. И сльішавъ то прѣꙗмоуша краль· и мъіслѣше що хощеть се бьіти· и призва вьсѧ про҃ркьі и вльхвьі, мѫдръцѧ и болѣръі· и нижнѧѧ люд꙯· мальі и великьі троадьі града· да рекѫтъ ємоу ѻ сънѣ·

      19. и рекошѫ емоу пророци єго· сие гд꙯не кралю· родит сѧ ѿ женьі твоеѧ сн҃ъ, за коего хощет изгорѣти троа градъ и разоритъ сѧ· и не ѻстанеть камень на камени·

      20. Сльішавъ то прѣꙗмоуша кралъ· и иде въ полатѫ и рече женѣ своеи, ѡ ꙗкоупо гжд꙯е· егда родиши сн҃а, не храни его

      [с.43v]

      : нѫ повели да оубиѫтъ его·

      21. и рече емоу ꙗкоупа гжд꙯а· гд꙯не кралю велми рада есмъ семоу бьіти·

      22. и по томъ єгда рѻди ꙗкоупа гжд꙯а сн҃а своего· и видѣ єго лѣпа и красна велми, и съмили сѧ мт҃ри своеи, и не може єго погоубитъ· нѫ пови его вь брачини· и с нимъ много добьітка сребра и злата, и дас꙯ его единомоу юноши· и рече ємоу нести и поврѣщи єго далече ѿ троѫ града·

      23. и створи ѻтрокъ тако·

      24. и ѻбрѣте єго ѡвчарь старъ, емоуже бѣ жена родила сн҃а· и несе єго пастьіръ женѣ своеи· и рече єи· вьсхрани ми ѻтрока сего·

      25. И бьіс꙯ тако·

      26. и растѣше тако скорѻ велми·

      27. и егда сътвори з҃ лѣт· тогда идѣхѫ ѻтрочѧти ѻбѣ на поле съ ѡц҃емъ своимъ и играахѫ ѻколо добьітка·

      28. и ѡбрѣтенаго ѻтрока нарече парижь пастьіревичищь·

      29. парижь сваждааше два вольі и бодѣхѫ сѧ· и кои прѣмагааше, томоу виаше вѣнецъ ѿ цвѣтїа· а кои не прѣмагааше томоу виаше ѿ сламьі· и полагааше имъ на рогоу·

      30. и егда бѣше юноша париж, хождааше съ добрьіми витезьі и играаше, и прѣмагааше их вь вьсѣкои игрѣ·

      [с.44r]

      31. и тоу прободе единого вит꙯ꙃа за щитъ прѣд кралемъ, апридежемъ

      32. и в то врѣмѧ женѣше сѧ фелешь краль гжд꙯ѫ им [Те]тишомъ·

      33. и призва кь себѣ фелешь краль· где чюаше добрьіѫ витезьі, и юнакьі· и парижа пастьіревичища и добрьіѫ гжд꙯ѫ по хорѣ тои·

      34. и оувѣдѣвше то три вильі пророчицѫ коѫ бѣхѫ наилѣпѣшѫѧ вь морскьіихъ ѻтоцѣхъ· и доидошѫ на ѻно веселие·

      35. развѣ єдинѫ гжд꙯ѫ не зва· зане бѣше свадлива, именемъ диевошь· коридиа (!) где идѣше все свадѫ строаше· за то не хотѣхѫ ѧ звати· да моу не бѫдетъ свадьі междоу сватовьі и болѣрьі на весели ихъ·

      36. и ѡна гжд꙯а мьішлѣаше на срд꙯ци своемь· коѫ би могла свадѫ вьнести тамо за онози незвание·

      37. и искова златѫ аблъкѫ и написа на неи книжна писма· и она слова гл҃ахѫ· коꙗ єсть ѿ васъ триехъ гжд꙯ь и про꙯рчицъ полѣпшаа· тои бѫди про꙯рчи[ци] сиа златаа (чаша – зачертано) аблъка·

      38. и даде ѧ ѻтрокоу своємоу· и рече ємоу иди и вьвръꙃи ѧ вь ѻвощници фелеша кралѣ·

      39. и вьземѣхѫ оуброусьі ѿ стола·

      [с.44v]

      и идѣхѫ добрїи витезие играахѫ на фарижохъ· а добръіѫ гжд꙯ѫ грѧдѣхѫ вь ѻвощникь, пелефа кралѣ·

      40. и грѧдѣхѫ напрѣждь три вильі и про꙯рчцѧ· и ѻбрѣтошѫ ѻнѫ· златѫѧ аблъкѫ· и прочьтошѫ на неи она словеса, иже гл҃ахѫ· коа єсть наилѣпа ѿ васъ три[е]х сестрѣницъ тои бѫди сиа златаа аблъка·

      41. и раскарашѫ сѧ ѡноѧ ради аблъкьі· и позвахѫ сѧ въ троѫ прѣдъ тебоха бога· и прѣдъ ипитера про꙯рка·

      42. и сташѫ прѣд нима· и вьпросишѫ ихъ и рекошѫ, коа есть ѿ нас наилѣпа, тои даите сиѫ аблъкѫ·

      43. и рече имъ тебохъ богъ· и ипитеръ про꙯ркъ· гжд꙯ѧ· не можемь вамъ ѡ семъ сѫдитъ· нѫ поидѣте тамо наѻпѧть прѣд парижа пастьіревичища тамо сѧ е обрѣло и тамо да сѧ и расѫдитъ·

      44. и възвратишѫ сѧ ѿ троѧ· и доидошѫ прѣдъ парижа, пастьіревичища· и рекошѫ емоу гд꙯не ѻбрѣтохмьі сиѫ златѫѧ аблъкѫ· въ ѡвощници пелеша кралѣ· и прочьтохмъі на неи книжниих словесъ·

      45. и сико сказоуетъ· коа есть ѿ вас лѣпшаа, то

      [с.45r]

      и бѫди сиа златаа аблъка· да повѣждъ нам, коꙗ есть ѿ нас наилѣпшаа· тои про꙯рчци даждь сиѫ аблъкѫ златѫѧ·

      46. и рече имъ парижь пастьіревичищь· поидѣте гжд꙯ѧ и съвлѣцѣте сѧ· зане бѣше на них бисерие и злато и драгое камение и свилна роуха·

      47. и поидошѫ вь ѻвощникъ пелеша кралѣ и съвлѣкше сѧ придошѫ в ризах прѣд негѻ

      48. и начѧть юнаа говорити парижоу присѫди мнѣ сиѫ златѫѧ аблъкѫ· и повѣждь мене наилѣпшѫ, и областна есмъ богатьствомъ, да не бѫдет чл҃къ побогать ѿ тебе·

      49. и пакьі втора велѣше гжд꙯а єиже имѧ палешь· рече парижоу присѫди мнѣ сиѫ златѫѧ аблъкѫ, и повѣждь мене полѣпшѫѧ· и областна ѥсмъ вит꙯жьствомь да не бѫдет храбрѣиша витеꙃа ѿ тебе·

      50. и пакьі третїа рече єиже имѧ веноуша гжд꙯а· парижоу пастьіревичю· присѫди сиѫ златѫѧ аблъкѫ· и повѣждь мене наилѣпшѫѧ, областна бо есмь любовиѫ да ти дамъ добрѫѧ любовъ· да тѧ любовиѧ имѧть добрьіѫ гж҃ѧ· и да ти дамъ добрѫѧ гжд꙯ѫ єленѫ цр҃цѫ гръчс꙯кѫѧ менелаоуша

      [с.45v]

      цр҃ѣ женѫ· коа є наилѣпѣиша вь всѣх гръцѣхъ како тоѫ си и пръвое чюлъ, и да ти дамъ ново имѧ да ти бѫдетъ имѧ алеѯанд꙯ръ фарижь· и да ти повѣмъ ѻц҃а и матере·

      51. ѿц҃ъ ти єсть прѣамоушь краль, и мт҃и ꙗкоупа гж҃а, троа града· а нѣси тьі ѻногози старца сн҃ъ·

      52. и сльішавъ то фарижь пастьіревичищь· и присѫди венꙋши гжд꙯и златѫѧ аблъкѫ· и вьзвесили сѧ велми вьсѣмъ срд꙯цемь своимъ·

      53. и како чю и исправи ѿ веноушѫ гж҃ѫ кралевъ сн҃ъ и поиде и вьзѧ прощенїе ѿ старца ѡц҃а своего които моу сѧ ѿц҃ъ бѣ нарекль· и поиде въ троѫ градъ· и приближи сѧ под троѫ на рѣкѫ нарицаемѫѧ кашантоуша и тоу ѡбрѣте венеоушь, гжд꙯ѫ на неи·

      54. и пришедь рече кь неи, гжд꙯е венеꙋшь, люби мѧ да тѧ любѧ·

      55. и ѿвѣща емоу оинешь· ѡ Алеѯандре фарижю нинѣ мѧ любишь· нѫ прїидеть врѣмѧ и оставиши мѧ·

      56. и рече еи Алеѯандръ ѡ гжд꙯е оинеꙋше не хощѫ азъ тебе ѡставити, егьі ли тѧ ѡставѧ, тогьі сиази рѣка кашантоуша вьспѧтъ да потечетъ·

      57. и постави с неѧ прьвое любве·

      [с.46r]

      и вьзѧ ѿ неѫ вѣнецъ и поиде вь троѫ,

      58. и изьідошѫ противѫ ємоу троистии витези и троискьіѫ гжд꙯ѫ· и самъ прѣꙗмоуша краль и ꙗкоупа гж҃а троискаа и приѫста го и вьведоста вь полатѫ и веселѣхѫ сѧ вьсѣмь срд꙯цемь ѡ немь.

      59. призва же прѣꙗмоушь кралъ всѧ про꙯ркьі и врачевьі и властелѧ и нижнѧѧ люди троискьіѫ и рече· кто ми хощетъ помагати вь троискомь дѣлѣ, азъ дамъ емоу три дольі злата·

      60. и сльішаста то два диавола земнаа и придоста прѣд кралѣ и рекоста ємоу мьі хощевѣ створити троѫ· да нама даси и наю знаи·

      61. и начѧста ꙃиздати троѫ·

      62. и тебоушь бѣ гѫслъникъ и гѫдѣше въ гѫсли и ꙃиздаше сѧ троа кѫдоу они речахѫ·

      63. а нептенабоушь именемъ идѣше вь море и носѣше из морѣ варъ, и камение пригонѧ и водѫ·

      64. и ꙃиздавахѫ троѫ· кѫдоу ѡни речахѫ·

      65. и егьі съвръшїста вьсе дѣло троиское· и придоста прѣдꙿ Прѣамоуша кралѣ· и рекоста ємоу· даждь нама наю ѿвѣтъ єже на си реклъ·

      66. и сльішавъ то крал· и показа имъ три шѫпьі рѫкоѫ·

      [с.46v]

      и рече имъ да вьі сиѫ дольі насьіпѧ до краа, сиѫ бо вьі ѡбѣщахъ·

      67. и видѣста ѡна ꙗко ихъ прѣвари, и разгнѣваста сѧ, и рекоста емꙋ· мьі есвѣ створила троѫ град꙯· мьі хощевѣ и оумьіслити како го и расьіпати·

      68. и поидоста ѡнѣмзи про꙯рчицамъ· коѫ сѧ разъгнѣвахѫ за ѡнѫзи аблъкѫ· и начѧшѫ прорицати ѻ злѣмъ дѣлѣ троѫ града· како бо троа не стоалъ до врѣмене нѫ да сѧ бї разорилъ, вь прѣꙗмошево врѣмѧ·

      69. и по сихи по сихъ идѣше кащранда гж҃а на рекѫ· шимоишеви,

      70. и тоу приближи

      [с.47r]

      сѧ къ неи ипитерь про꙯ркъ, и рече еи· кащрандро гж҃е приди къ мнѣ, да ти повѣмъ вьсѧ таиньі троискьіѫ· що хощет бьіти· нѫ сѧ не похвали троискамъ гжд꙯амь· како си бесѣдовала съ ипитеромь прр҃комь·

      71. аще ли сѧ похвалишь, да хощѫ тѧ сътворитъ да тѧ не вѣроуѫть·

      72. и ѻна прїиде троискьімъ гжд꙯амъ· и начѧ прор҃чьствовати и гл҃ати· хощетъ поити мои братъ алеѯанд꙯ръ фарижь въ гръкьі на слоужбѫ· къ Менелаоушоу цр҃ю· и хощеть ѿонѫдоу довести єленѫ цр҃цѫ гръчьскѫѧ гжд꙯ѫ менелаоуша цр҃ѣ женѫ·

      [с.47v]

      коа е наилѣпа вь всѣх грѣцѣх· и хощет єѧ ради погорѣти троа градъ·

      73. и ѡна се говорѣше а ѻни еи не вѣроуахѫ·

      74. и просѣше сѧ алеѯандръ парижь оу ѡц҃а своего прѣꙗмоуша кралѣ, на вьсѣкъ дн҃ь гл҃щи, поусти мене вь гръкьі, на слоужбѫ къ менелаоушоу цр҃ю· и пакьі хощѫ, ѿонѫдоу скоро прїити·

      75. а прѣамоушь крал не хотѣше єго поустити· и не може єго ꙋдръжати· нѫ поусти єго вь гръкьі на дворбѫ слоужити менелаоушоу цр҃ю·

      76. и направи Алеѯандръ фариж, корабь свои, и вьземъ многочестнаа роуха· и злата и бесериє и ина многа различна дарованїа· и вьниде самь вь корабль съ отрокьі своими,

      77. и ѿтринѫ сѧ вь море и отиде вь гръкьі и приста под дворъ менелавъшевъ·

      78. и оувѣдѣвъ то менелае цр҃ь· и изьіде противѫ ємꙋ далече и цѣлова его·

      79. и рече емоу алеѯандръ Фариж· ѡ гд꙯не цр҃ю· да ꙋвѣс꙯ црс꙯тво ти· азь не прїидох слоужити тебѣ злата ради или сребра· ни на иномъ добьітцѣ· нѫ да видѧ, коа ѥс꙯ чьсть на твоемъ дворѣ, или коа доволна чьсти двора црс꙯тва ти·

      80. и сльішавъ то менелае цр҃ь· и обвесели сѧ срд꙯цемь·

      81. и поѫтъ его вьведе вь полатѫ црс꙯кѫѧ къ єленѣ цр҃ци· и сѣдше на единои трапезѣ, и пиахѫ чръвлена вина триглѣна изь единѫ чашѫ менелаоушь цр҃ь и алеѯанд꙯ръ фарижь и елена цр҃ца·

      82. и по томь єгда приемахѫ оуброусъ и ѻмьівалницѫ ѿ стола· тогд꙯а написовааше алеѯанд꙯ръ фарижь чръвенѣм виномь на бѣломъ оуброусѣ·

      83. и тако говорѣше єлено цр҃це, люби мѧ да тѧ любѧ·

      84. и єлина цр҃ѣца оумѣаше книгѫ· а менелае не познавааше ни слова·

      85. и поусти менелае цр҃ь· братоу своемоу агаменоу цр҃ю·

      86. и рече ємꙋ· оувѣжд꙯ь брате мои како ми ѥст б҃ъ пособилъ· и хотѧтъ моа дроужина мнѣ слоужити· и бѫди ѻ семь веселъ·

      87. и сльішавь се агаменъ цр҃ь, и ѻзлоби сѧ срд꙯цемь·

      88. и рече· азъ ѻ семъ веселъ єсмъ, ꙗко есвѣ самодръжца· а ѻ семъ нѣсмъ весель· єже наю дроужина слоужити намь· да блюди сѧ того· да не приидет чюжд꙯ее добро и вьзметь нашѫ чьсть и бѫдет томоу велика чс꙯ть· а нама велика срамота·

      89. и поусти братоу своемоу

      90. сльішавъ се менелае цр҃ь и ѻзлоби сѧ срд꙯цемъ·

      91. и рече · како нѣс꙯ драга моа чьсть братоу моемоу·

      92. и на всѣкь дн҃ь писааше алеѯанд꙯ръ чръвенѣмь виномъ на бѣлом оуброусѣ· А єлена цр҃ца мльчаше·

      93. и вь единь дн҃ъ при

      [с.48r]

      зва єлена цр҃ца алеѯанд꙯ра въ полатѫ и рече ємоу тихьіми бесѣдами, ѡ алеѯанд꙯ре фарижоу· ѻстави дръзость своѫ ѿ мене, аще бо оувѣсть гн҃ь мои Менелае цр҃ъ· то хощет тѧ оуморити злѣ·

      94. и рече еи алеѯанд꙯ръ· ѡ гжд꙯е моа єлено· да вѣси ѻ моеи слоужбѣ нѣс꙯ инъ ѻброкъ нѫ ми еси тьі оброкъ·

      95. Азъ нѣсмь пришелъ да слоужѫ на златѣ или бисрѣ· зане троискаа полата єдина вѧще имать злата и сребра, нежели гръчьскаа дръжава·

      96. и єгьі би видѣла троискьіѧ витезьі не би рекла витези сѫтъ, нѫ гд꙯ни и властеле·

      97. да, гжд꙯е моа єлено· готовъ єсмъ приѫти мѫкьі· нежели длъго мѫчимъ бѫдѫ по твоеи лѣпотѣ·

      98. и рече емꙋ єлена цр҃ца· ѡ алеѯандре не ѻставлѣмъ тебе вь кривинѣ, нѫ ѥс꙯ под꙯бно рещи таковомоу витезоу· кои видитъ селикѫ лѣпотѫ· и любитъ·

      99. въ дн҃ъ тъи приде глас Менєлаоушоу цр҃ю· ꙗко ѿвръже сѧ роусагъ каакиискьіи·

      100. и рече менелае цр҃ѣ· по гръцѣх силнѫ воискѫ събрати· и поити на палагїискьіх роусагьі·

      101. и ꙋвѣдѣ то алеѯанд꙯ръ фарижь, и створи сѧ боленъ· и леже въ црс꙯кои полатѣ· и та полата бѣше ѻпѧта роухомъ свилньім и златом

      [с.48v]

      и бисром·

      102. и рече ємꙋ пенелае поити съ ним на воискѫ·

      103. и рече ємоу алеѯандръ· ѡ гн҃е цр҃ю немощень єсмъ до ꙃѣла· да аще станѫ радъ єсмъ послѣдовати црс꙯твоу ти·

      104. и по сихь ѻтиде Менелае цс꙯рь на воискѫ·

      105. и вь нѣкьіи дн҃ь, поведе єлена цр҃ца дв҃цѧ хоро играти и съ гръчьскьіми гжд꙯ами по градоу·

      106. видѣвъ то алеѯанд꙯ръ фарижъ· и рече своимъ ѻтрокамъ привезѣте ми бръзѫѧ катръгѫ· и да видѧ знамение мое егьі привезете·

      107. и примькошѫ егови юнаци бръзьіи корабъ єговъ· и двигнѫшѫ златьіи хилемъ єго на копи·

      108. и видѣвъ Алеѯанд꙯ръ, и възѧтъ єленѫ цр҃цѫ под пазоухѫ своѫ· и влѣзь с неѧ вь бръзьі корабь свои съ отрокьі своими и ѿринѫ сѧ на море·

      109. и доплоу под троѫ градъ· и приста на шимошевѣ брѣзѣ·

      110. и оувѣдѣвше троистїи витези и троискьіѧ гж҃ѧ· и не хотѣхѫ изьіти противѫ ємоу ни єдинъ витезъ· ни єдинъ ѿ ѻтрокъ· зане вѣдѣхѫ колика сѧ ще кръвъ пролиати под троѫ за єленѫ цр҃цѫ·

      111. и изьіде противо ємоу ѿц҃ъ єго прѣꙗмоушь кралъ· и мт҃и єгова ꙗкоупа гжд꙯а· и ѫтъ прѣмоушь алеѯанд꙯ра за рѫкѫ а

      [с.49r]

      ꙗкоупа гжд꙯а єленѫ цр҃цѫ· и вьведошѫ ѧ въ полатѫ своѫ·

      112. и сльішавъ меналаоушь цр҃ь ꙗко вьзѧ алеѯандръ фарижь єленѫ цр҃цѫ и ѿринѫ сѧ вь море и отиде под троѫ·

      113. и ѻзлоби сѧ срд꙯цемъ велми· и вьзврати сѧ въ каакїискьіѫ дръжавьі·

      114. и оувѣдѣвъ сиа брат єго агамено цр҃ь· и събра· всѧ скоро приде къ менелаоушоу цр҃ю·

      115. и жаловаста велми гл҃ще, колика срамота двигнѫ сѧ нама·

      116. и събравша силнѫ воискѫ поити подъ троѫ·

      117. и приде напрѣд аꙗкшь, шоломоничевъ съінъ съ ·л҃· катръгьі· на помощь Менеоушоу (!) цр҃ю, безъ заповѣди·

      118. и по томь прїиде, паламидешь, придичевъ сн҃ъ· съ ·л҃· корабли без заповѣди·

      119. и по сих бѣше єдин чл҃къ мѫдръ, оурекшешь именемъ лартѣшевичь сн҃ъ·

      120. и оувѣдѣ то и створи сѧ бѣсенъ· и начѧ пѣськъ ѻрати, а соль сѣати· Да сѧ толико не причѧстить троискои кръви·

      121. и бѣше дроугьіи чл҃къ мѫдръ· именемъ паламедежно, прїидичевъ сн҃ъ· иже пристѫпивъ рече цр҃ема· вь истинѫ є оурекшишь мѫд꙯ръ чл҃къ· и ѿмѣтает сѧ таковѫ хитростиѧ да сѧ не причѧстить троискои кръв

      [с.49v]

      и· да поусти, да връгѫть сн҃а єго прѣд ѻралом· да аще бѫдетъ бѣсенъ, то прѣѻрат си щетъ сн҃а· аще линѣс꙯ бѣсенъ, то съставитъ си щеть воловьі не ѡрати·

      122. и поустиста оба цр҃ѣ· аꙗкша соломонича· и оухьіти моу сн҃а, и повръже го прѣдъ раломъ· и оурекшишъ състави воловьі не ѡрати

      123. и поведе го наиꙗкшишь прѣд ѻба цр҃ѣ·

      124. и рече оурекшишь кь цр҃емъ, волил бих тицат꙯ съ бѣсньімь псомъ по свѣтоу за ·г҃· лѣта нежели видѣти троискьіѫ кръве колика щеть бьіти за єленѫ цр҃цѫ·

      125. бѣше же и ацилеешь храбрьіи паче вьсѣх гръкь ферелешевъ сн҃ъ·

      126. и ѡдѣа сѧ вь женꙿское рꙋхо, и поиде съ гжд꙯ами по градѣхъ, єда сѧ тако оутаитъ, да сѧ не причѧститъ троискои кръви· зане вѣдѣше колика сѧ щет кръвь пролиати за єленѫ цр҃цѫ·

      127. по семъ исчьтоста ѻба цр҃ѣ воискѫ, кораблеи тьісѫща и ·р҃о· и ѿринѫшѫ сѧ вь море· и поидошѫ под троѫ· и присташѫ въ єдиномъ ѿ ѻтокъ красенъ ꙃѣло, именемъ абакоумъ·

      128. и вь томъ ѻтоцѣ бѣше єдина лѣпа кошоута, вильі· и про꙯рчцѧ именемъ Фелешѫ гжд꙯

      [с.50r]

      ѫ коа ѻбладаше морскьіми влънами и вѣтром·

      129. и ꙋбишѫ ѻнѫ кошоутѫ витези агамена цр҃ѣ· понеже не знаахѫ·

      130. и ꙋвѣдѣ то фелеша гжд꙯а и разгиѣва сѧ велми и поусти великьіѫ влъньі на море· да погоубить всѧ кораблѧ гръцкьіѫ до конца·

      131. и присташѫ въ томь ѻтоцѣ· и ѻзлоби сѧ менелае цр҃ь велми· и призва попа калкаша·

      132. и вьпроси его гл҃ѧ· почто бьіс꙯ се и хощемъ погьінѫти въ ѻтоцѣ семь·

      133. и рече ємоу попъ калкашъ, оубиле сѧ витези ѻбрѣтше кошоутѫ вильі про꙯рочицѫ фелешѫ гжд꙯ѫ· и прогнѣвала сѧ є на них и поустила е влъньі на море да погоубить вьсѧ гръчьскьіѫ кораблѧ· а тиези витези сѫтъ агамена цр҃ѣ иже погоубишѫ кошоутѫ фелешѫ гжд꙯ѫ·

      134. и тако велитъ доколѣ ми не бѫдет дьщи агамена цр҃ѣ цвѣтаньі гжд꙯ѫ прѣлѣпьіѫ не хощѫ ихъ поустити·

      135. и сльіша то менелае цр҃ь· и сказа братꙋ своемоу агаменоу цр҃ю·

      136. и оувѣдѣвь агаменъ ѻзлоби сѧ велми· и не смѣаше ни єдинъ прїстѫпити витезъ к немоу, зане бѣ гнѣвен·

      137. и пристѫпи к немоу єдинъ чл҃къ наимъдръ вь всѣх грцѣх, именемь ꙋрекшь·

      138. и рече· ѻ цр҃ю

      [с.50v]

      гн҃е, ѻстави гнѣвъ свои и поусти за своѫ дъщере цвѣтаньі гжд꙯ѫ· и подаи ѫ за ѡнъі кошоутьі· понеже си пошелъ съ братомь своимъ да наидешь чс꙯ть а срамотѫ да оставишь· и кои сѧ сѧ (!) двигнѫле гръцкьіѫ воеводьі, и саракинстїи оурове· и каакїистїи· и палагїистїи, и рагоуилъстїи витези· да сие себѣ сѫтъ наишле съмръть, а тебѣ срамотѫ· и наишло сѧ є много гжд꙯ь вь вдовичьство· аще толико не поустишь за своѫ дьщеръ·

      139. и слъшавъ то агаменъ цр҃ь· и ѡстави гнѣвъ и сръдбѫ своѫ и поусти за своѫ дъщерь цвѣтаньі гжд꙯ѫ·

      140. и ѿпоустиста ѻба цр҃ѣ оурекшиша лартѣшева сн҃а·

      141. и направи оуреекшишь свои бръзьіи корабь кои пробиваше силньіѫ морскьіѫ влъньі и доплоувъ· приста подъ дворъ агамена цр҃ѣ·

      142. и доиде клѧтомещрици цр҃ци· и рече єи· направи своѫ дъщерь, и даи ѫ повести под троѫ·

      143. и рече цр҃ца· како се можетъ бьіти, еже повести дьщерь моѫ тамо·

      144. и рече еи, ѡ гжд꙯е цр҃це· да оувѣси ꙗко ꙋмиришѫ с꙯· и съєдинишѫ с꙯ троане съ гръкъі·

      [с.51r]

      и повратишѫ єленѫ цр҃цѫ без ръвани· и хощемъ дати цвѣтанѫ гж҃ѫ нашѫ за єленоуша; прѣꙗмоушева сн҃а вь троѫ·

      145. и сльішавъ то цр҃ца· и обвесели сѧ срд꙯цемъ велми· и направи своѫ дьщере· и дас꙯ ѧ оурекшю повести под троѫ·

      146. и в нь же дн҃ь поведе ѧ вь тъи дн҃ь прѣсташѫ вльнениа морю· и вь тьіѫ нощь прииде пелеша гжд꙯а· къ агаменоу цр҃ю и рече емоу· ѻстави ми без боазни своѫ дьщерь вь сем ѻтоцѣ· азъ бо млс꙯тива єи хощѫ бьіти и хранити доволнѣ·

      147. и єгда бьіс꙯ заꙋтра опоишѫ ѧ вино и оуспишѫ ѧ и оставишѫ ѧ спѧщѫ· и ѿринѫшѫ с꙯ грчстїи корабле под троѫ на ратъ.

      148. и напрѣд идѣше иаиакша сн҃ъ шоломоничевь· и оурекшеша лартешева сн҃а·

      149. и изьіде противѫ имъ прѣмогьіи витезъ єкторъ краль· и с нимъ троистїи витези, анцидешъ и етеноръ· и еношь·

      150. и стрѣлѣаше єкторъ краль стрѣлоѫ габилотоѫ· и вь едино поущенїе потаплѣаше три кораблѧ гръцкьіѧ·

      151. щитѣше иаꙗкшь шоломоничевь сн҃ъ· своимъ щитомъ зорѣньімъ· и защити ·з҃і· корабеи гръчскьіх ѿ живого ѡгнѣ иекторова·

      152. и по томъ изьідошѫ грьчьстїи витези на ратъ· и изьіде противѫ и єлѣноушь прѣꙗмоуш꙯вь сн҃ъ· брать алеѯандръвъ·

      [с.51v]

      153. и начѧ сѧ бити подь троѫ· и оурва єлѣноушь тивоурцера· дицева сн҃а·

      154. и лежаше тивоуцеръ подъ своимъ фарижемъ кои сѧ зовѣше рогафарижь· и лежаше вь троискомъ прасѣ поблѣдѣвъ ѿ съмрътнаго страха· и близ него бѣ оурекшишь, и не смѣ єгѡ, ѻтѧти· нѫ го изѧ аꙗкшь· шоломоничевь сн҃ъ·

      155. и по томъ изьідошѫ гръчьстїи витези· и воєводьі под трои· и поставишѫ чръвеньі заставьі и бѣльіѫ тентьі· и сташѫ под троѫ

      156. и по[и]де менелае цр҃ъ и оурекшь· на вѣрѣ прѣꙗмоуша кралѣ·

      157. и начѧста говорити прѣꙗмоушоу кралю, вратити наопѧть єленѫ цр҃цѫ, без ръвани· да не за неѧ ради пролѣет сѧ велика кръвъ· и мноꙅи витези погьібиѫтъ·

      158. и хѡтѣше краль вратити ѧ,

      159. и оувѣдѣ то алеѯанд꙯ръ Фарижъ· и доиде и хотѣше погоубити менеалоуша цр҃ѣ и оурекшиша +

      [с.52r]

      аще не би их прѣꙗмꙋшь застѫпилъ·

      160. и оувѣдѣ то аѻинеша гжд꙯а· и доиде на фарифа (!) алеѯанд꙯ра· и начѧ сѧ карати сь нимъ·

      161. и рече· ѡ Алеѯанд꙯ре помѣни този єгда азь течах своима босама ногама по морꙿскомоу ѻстромоу пѣскоу без покрьівала· ис твоего плавогривѣстого прꙋсца·

      162. и рѣх ти алеѯандре фарижоу· нинѣ мѧ любишь а по томъ прїидет врѣмѧ како мѧ хощешь ѻставити·

      163. и тьі сѧ мнѣ клънѣше, не щѫ тебе ѻставити· єгьі ли тѧ ѡставѧ тогьі сиази рѣка да потече вьспѧтъ·

      164. тогьі вьзѧ єленѫ цр҃цѫ а мене єси ѻставилъ· да се хощет сѧ єѧ ради велика кръвъ пролиати под троѫ и мнози погьібиѫт·

      165. а єгьі тьі идѣше въ гръкьі на дворбѫ менелаоу цр҃ю· тогьі сѧ азъ молѣхъ морс꙯кои вилѣ, да оуставитъ морс꙯кьіѫ вльньі· да тьі идеши съ весел꙯е꙯мь срд꙯цемь·

      166. а когьі бих видѣла поѫл си єленѫ цр҃цѫ и идешь· то пакьі ꙋмолила бих вилѫ та бихѫ твои корабле потонѫле·

      167. и остави ѻинешь гжд꙯а алеѯанд꙯ра, и поиде на єленѫ цр҃цѫ карати сѧ с неѫ·

      168. и рече єи· помѣни єгьі то ньі три сѣдѣхомь вь морсꙿкомъ ѻтоцѣ· и доиде тезишь витеꙃъ· и възѧ

      [с.52v]

      тебе измеждѫ нас· и по том тѧ е вьзѧлъ менелаоушь цр҃ь· а сези си вь третиѧ постелѧ прѣлюбьі сьтворила, а мене изгнала· да се хощет сѧ за тебе великаа кръвъ пролиати·

      169. и сльішавь то менелае цр҃ь и оурекшь· и изьідоста из троѫ· и доидоста вь гръцкьіи станъ и казаста вьсѣмъ коа им бѣ съмрть ѻбщаа ѿ алеѯанд꙯ра ѿлѫчена·

      170. и призваста оба цр҃ѣ попа калкаша· и начѧста єго вьпраш꙯а꙯ти· повѣждь нама коа сѧ зданїи трѣбѣ трои на ръвань· како ли можемъ троѫ прѣѫти·

      171. и рече имъ попь калкашь· пръвое трѣбѣ довести ацилееша ферлешева сн҃а· а дроугое трѣбѣ привести пилоташа петичева сн҃а стрѣлоѫ габилотоѫ· и доколѣ стоить дѣлона стража на вьісокомъ кастели· и ѻбразь минѣрве гжд꙯ѫ, и доколѣ стоитъ камень великьі надъ вратьі· тако сѫтъ про꙯рчцѧ прорекльі не может сѧ троа прѣѫти·

      172. и сльішавь то оурекшешъ и заложи своѫ главѫ на срѧщѫ, и створи ремениемъ стльбѫ, и завръже ѧ, и влѣзе нощиѧ вь троѫ < ..> делона стража· на вьісѡкомь кастели:-

      [с.53r]

      173. и вьзѧ ѻбразь минѣрве гжд꙯ѫ· и доиде на троискаа врата· на их бѣ реидешь кралъ и оуби єго·

      174. и изведе бѣлого фарижа реидеша кралѣ· и доиде вь гръч҃кьіи станъ· съ великоѫ чъстиѧ·

      175. и вьзвеселишѫ с꙯ оба цр҃ѣ, и всѧ воєводьі и оурѡве грцс꙯ти·

      176. и поустишѫ иаиꙗкша, да ищет ацилеша

      177. и иска єго вь мнозѣхъ мѣстѣхъ, и ѻтоцѣх и градѣхъ, и не може го наити·

      178. и доиде на єдинъ ѿ оток лѣпъ, и красенъ велми· кои сѧ зовѣше калкадиновь ѻтокъ·

      179. и вь томъ отоцѣ бѣше пиргос красень· и вь томъ пирѕѣ бѣше краль именемь коєта крал· и ꙋ того бѣ кралѣ ·е҃· дьщерїи· и ·ꙅ҃· ацилешъ·

      180. и вьзврати сѧ под троѫ· и исповѣда имъ· ꙗко исках его по всѣх градох, и не могох ѻбрѣсти єго·

      181. и ѡзлобиста сѧ ѻба цр҃ѣ· и вьси велꙿмѫже гръчьсти·

      182. и поустиста пакьі оурекшеша искати ацилееша·

      183. и направи ꙋрекшешь свои кoрабль многочьстиьімь бисромь и златомь и роухьі златьіми и красньіѫ юнакьі·

      184. и поведе бѣлого фарижа реидеша кралѣ·

      [с.53v]

      185. и прѣложи на немъ свѣтлоє ѡрѫжие и щитомъ,, на коєм бѣ писано ѻбразъ пространного свѣта· сл҃нце и мс꙯цъ и ꙃвѣздьі· и боурѣ· и лакомьі мечь· ѻреша кралѣ кои вьсегда желааше троискьіѫ кръвє·

      186. и ѿринѫ сѧ на море· и поиде искати ацилееша· и приста на тоижд꙯е ѻтокъ· вь немже бѣ коета краль

      187. и оувѣдѣ то коета краль· и изьіде противѫ ємоу· зане моу бѣ ближнїи, и вьведе его вь полатѫ· и ѡбѣдовахѫ на еднои трапезѣ·

      188. и по ѡбѣдѣ· рече оурекшишь кралю· ѡ гс꙯не да вѣс꙯ кралевꙿство ти поустошѫ мѧ ѡба царѣ и дашѫ дарѡвьі твоимъ дьщерѣмъ· а моимъ сестрамъ, да повели имъ, да изьідѫт на морскьіи ѻтокъ да си вьзимаѫтъ що е кѻєи драго·

      189. и повелѣ краль изьіти вьсѣмь гж҃амь· из двора на море·

      190. и начѧшѫ вьзимати що коа любить·

      191. а ацилеешь стоаше поглѧдоуѫ на фарижа· ꙗко соколь на птицѫ·

      192. и минѫ мимо него и рече, съи фарижъ под꙯бенъ єсть подоброго витеза· и сие орѫжїе на єговѣ широцѣи плещи·

      [с.54r]

      и съи щитъ на еговѫ крѣпкѫѧ мьішцѫ,

      193. и сльішавъ то ꙋрекшишь и положи ємоу своимъ рѫцѣ на рамѣ єго, и рече къ ацилеешоу· ѡ ꙋбожꙿна дв҃це не оустрашаи сѧ ѿ троѫ· ѻжидаетъ тебе троа на разорение·

      194. и тоу прѣвари оурикшешь, ацилееша и поведе єго под троѧ

      195. и доидоста на придежьскьіѫ ѻтокьі·

      196. и вь томь ѡтоцѣ бѣшѫ витези, иектора кралѣ соуличникъ фелеспонъ съ ними· и хотѣхѫ да погоубѧть, ацилееша и ꙋрекшеша·

      197. и поиде противѫ ацилеешь на бѣломь фарижи, и оуби фелепона соуличника и єговѫ дроужинѫ· жеробона витеза· и скадриѡна, и нечьстиваго иермѡна

      198. и вьзѧ ацилеешь телес꙯пона соуличника· дьщере бриженда гжд꙯ѫ· коа бѣше наилѣпа вь троискахъ странах и поведе ѧ под троѫ· и доидоста вь гръчьстїи станъ· съ великоѫ чьстиѧ·

      199. и обвеселиста сѧ ѡба цр҃ѣ· и вси велмѫжи· и вси оурове грꙿцтїи и срацинꙿстїи и каакїистїи и рагоуилъстїи витези·

      [с.54v]

      200. и творѣше брань иекторъ кралъ· и поражааше множьство гръчьскьіих витезь на всѣкъ дн҃ь· и многьіѫ велꙿмѫ (!) погоублѣаше· и боаше сѧ гласа ацилешева·

      201. и єгда бьіс꙯ въ некьіи дн҃ь и направи сѧ ацилешь· и поиде под своѫ арматосиѧ и своимъ знамениемъ противѫ єктороу кралю, и ставша сѧ полюбиста сѧ и ѫста сѧ за рѫкѫи вь тъи дн҃ь не хотѣста сѧ бити·

      202. и бѣхѫ плѣниле гръчьстїи витези троискьіѫ страньі· и привеле бѣшѫ рижеоуша попа дьщере· рижеоудѫ гж҃ѫ коа бѣше наилѣпшаа въ троискьіхъ странахъ·

      203. и видѣвъ ѫ агамено цр҃ь лѣпѫ и краснѫ велми и вьзѧ ѧ себѣ·

      204. а арижеоушь бѣ попъ сн҃ъ тебоуха бога·

      205. и ꙋвѣдѣ то тебоух богъ и разгнѣва сѧ велми· и поусти своим вльшвениемъ великъ неджгъ вь гръчьскѫѧ воискѫ, и мноꙃи помираахѫ·

      206. и вьпроси ацилешъ калкаша попа· почто разгнѣвѣ сѧ на нас б҃ъ и хощемъ погьінѫти·

      207. и рече калкашь попъ· зане е агамемъ цр҃ъ рижеоуша попа дъщере възѧлъ· а рижеоушь попъ сн҃ъ ѥс꙯ тебоуха бога·

      208. и реклъ є тебоух богъ· дондеже не повратѧть рижеꙋдѫ гжд꙯ѫ ѿц҃оу е

      [с.55r]

      ѧ не хощеть съи недѫгъ прѣстати ѿ гръчьскьіѫ воискьі·

      209. сльішав же се ацилешь шедъ рече менелаоушоу цр҃ю причѧ сиѫ·

      210. и ємъ за рѫкѫ ацилешь рижеоудѫ гжд꙯ѫ, и възврати ѫ кь оц҃оу є·

      211. и разгнѣвав же сѧ агаменъ цр҃ъ, вьзѧть женѫ ацилешꙋ·

      212. и разгнѣва сѧ ацилешь и не хотѣше изьітьі на рать на єктора и поустиста ѡба цр҃ѣ, оурекшеша и тивоучера къ ацилешоу,

      213. и рекоста ацилешоу, гд꙯не ѻстави свои гнѣвь, и вьзми ѻрѫжие и поиди противѫ єктороу кралю· да би сѧ ѻставилъ гръцкьіѫ воискьі·

      214. ацилешь же ничьсѡже ѿвѣщавааше·

      215. и поустиста ѡба цр҃ѣ ацилешоу брѣжеидѫ гжд꙯ѫ да разговоритъ єго·

      216. и начѧтъ бесѣдовати кь немоу поустила мѧ ста оба цр҃ѣ да мѧ прїимешь на опѧт· и ѻстави гнѣвь та изьіди под троѫ на брань· давно би ѡделѣ<ль> екторю кралю·

      217. а ацилешь ничтоже ѿвѣща·

      218. и направи сѧ аиакшь, и поиде на иектора, и вьзѧ аикшь камен коего не могѫть два витеза двигиѫти·

      [с.55v]

      и наꙗзди и оудари єктора кралѣ·

      219. и поклѧкиѫ єкторъ, и < ..> егова фариа на земѧ· и обращ сѧ рече· нѣс꙯ съи оударъ ѿ грьцкьіихъ оударъ· нѫ ес꙯ ѿ прижиискьіхъ кръвїи·

      220. и вьпроси ѥго кто єси тьі·

      221. и рече ємъ азъ єсмь иаиакшь·

      222. и єкторъ рече· правѻ реклъ єси нѣси тьі ѿ гръчьскьіх витезь· нѫ си тьі ѿ прижискьіѫ кръви· а єже она гжд꙯а мнѣ ес꙯ сестра·

      223. и даде моу єктороу, своего златого меча· и рече мꙋ ѻпоаши сѧ симь златьімь мечемъ по орѫжию своємоу· да егда идеши на ръвань, да азъ ѿ тебе не погьінѫ а тьі ѿ мене·

      224. и поиде єкторъ вь троѫ·

      225. и пришед рече братоу своемоу алеѯанд꙯роу фарижоу· не тебе ради ли приде брань сиа на троѫ· и азъ тебе ради кръвъ своѫ проливамъ· а тьі не хощеши никогьі съ мноѫ изьіти на ръвань·

      226. и рече поити

      227. да егьі ста заоутра и направи сѧ алеѯандръ и поиде на брань·

      228. и оувѣдѣ менелаоушь цр҃ь· ꙗко алеѯанд꙯ръ фариж идеть на ръванъ· и нарѧди сѧ менелаꙋшь цр҃ъ и поиде противѫ ємоу и наꙗздиста сѧ· и ꙋрва менелае алеѯандра фарижа· и лежаше въ троискомъ прасѣ·

      [с.56r]

      229. и вращь сѧ менелае цр҃ь и хотѣше єго погꙋбити до конца·

      230. и приспѣ веноуша гжд꙯а и створи великѫ мъглѫ и не може го ѡбрѣсти· нѫ ꙋбѣже въ троѫ·

      231. и видѣ єго єлина цр҃ца и рече емоу, ѡ алеѯандре фарижоу· вѣдѣ говорѣх ти, противѫ не исходи меланаоушоу (!) цр҃ю· зане бо е похраберъ ѿ тебе· а тьі еси почьтенъ гд҃нь и подобръ игрецъ играти и веселити сѧ съ гжд꙯ами· видѣх бо ꙗко твои жльтїи власи лежахѫ вь троискѡмь прасѣ· аще не би братъ твои єкторь кралъ възбранилъ гръчьскьімъ витезом да приидеши въ троѫ·

      232. и абие єкторъ крал биаше грьцкьіѫ вѻѫ· ацилешь же сѣдѣше и глѧдаше·

      233. и приде ѻтрок ацилешевь именемъ потриколꙋшь, доичикъ, кои бѣше съ нимъ єдино млѣко <съ>салъ·

      234. и рече ємꙋ ѡ гд꙯ине ацилеешꙋ· прими своє ѡрѫжие· и свои фарижь, и поиди под своимъ знамениемъ· противѫ єкторꙋ кралю·

      [с.56v]

      аще ли не хощеши, да поусти мене и направи мѧ въ твоемъ ѡрѫжи и под твоимъ знамениемъ· давно сѧ би възвратилъ єкторъ краль ѿ нас·

      235. и поусти єго ациєлешь·

      236. и видѣ єкторъ краль знамение ацилешево, и оубоа сѧ и єговъ фарижъ и начѧ бѣжати·

      237. и пакьі вратив сѧ рече, нѣс꙯ ми срамота ѿ добра витеза оумрѣти·

      238. и начѧста сѧ бити·

      239. и оуби єкторъ потроколоуша· и привѧза єго фарижоу єго къ ѻпаши· и повлѣче єго вь троѫ·

      240. и рад꙯уаше сѧ мнѧ ꙗко ацилеша оуби·

      241. видѣвъ то ацилешь и жалостенъ бьіс꙯ велми· и поусти матери своеи тетиши гжд꙯и вь елиньі и рече єи допоусти ми ѻнаквози орѫжиє каквото ми бѣ и прѣжде дала· аще ли ми не даси да понестꙿщѫ моѫ главѫ голѫ под троискьіи ꙃиздь· и к томоу мене не видиши·

      242. и сльішавъ то тетиша гжд꙯а· и поиде въ горѫ калꙿканоушꙋ ковачю· под коимъ бѣ ·т҃· мальіх дїавол·

      [с.56bis-r]

      и даде ємоу много злата и рече вмоу поскоро исковати всѣка ѡрѫжиа·

      243. и искова ѻрѫжиа добра· и пꙋсти тетиша гжд꙯а ацилешоу сн҃оу своемоу под троѫ·

      244. и въ кои дн҃ь принесено бьіс꙯ ѡрѫжие то· въ тьіѫ же нощь видѣ сънъ жена єктора кралѣ євтропїа гжд꙯а·

      245. и разбоуди сѧ ѿ съна своѥго и начѧ плакати жалостно·

      246. и ставши иде прѣд ложницѫ свекра своего прѣꙗмоуша кралѣ,

      247. и сльішавъ то прѣꙗмоушь краль, и рече кто ѥ прѣдъ моѫ ложницѫ, въ полоунощъ и толико плачеть·

      248. и рече гжд꙯а гд꙯не єво смь азъ сама· и нѣсмь пръвоє приходила· ни говорила· и нинѣ ти говорѧ и молѧ тѧ не ѿпоущаи сн҃а своего, въ оутрѣшньіи дн҃ь на ръванъ на ацилееша· зане го не ще<шь> на опѧтъ дочакать·

      249. и сльішавъ то прѣꙗмꙋшь· начѧ ѧ вьпрашати вьставше

      250. и сказа ємоу сънъ єже видѣ· изьіде из троѧ велика мечка· а из гръчь

      [с.56bis-v]

      скьіѧ воискьі вепрь· и начѧста сѧ борити· и посѣче вепрь мечкѫ· и лежаше на троискомъ прасѣ· и вьвлѣче ѧ вь гръчьскьіи ѻколь· и к томоу не видѣхъ камо сѧ дѣнѫ·

      251. да аще поустишь иектора то не щешь го видѣти·

      252. и сльішав то прѣꙗмоушь краль, и начѧ ѧ тѣшити· тихьіми бесѣдами·

      253. ѡ гс꙯не (!) не злосръди сѧ· мьі хощемъ створити что єсть добрѣ·

      254. и проводи ѫ вь ложницѫ еѫ·

      255. и егьі бьіс꙯ заоутра· и направи сѧ єкторъ краль на брань· и изьідошѫ противѫ емоу троискьіѧ гжд꙯ѧ· и мати єгова ꙗкоупа гжд꙯а и жена єгова андрофїа гжд꙯а· и сестрьі єго кащранда и поликшена· и възбранѣахѫ ємоу да не би исход꙯ль на брань·

      256. ѻн сѧ не хотѣше оставити·

      257. и възѧ жена єгова сн҃а его, и метнѫ прѣд фарижа егова давно сѧ би вьзвратилъ·

      258. а ѻн сѧ

      [с.57r]

      не хотѣше вьзвратити·

      259. и рече ємоу жена єго андрофиа гжд꙯а· ѻ екторе почакаи мене мало,

      260. и шедъ в ложницѫ своѫ съвлѣче съ себе свилное роухо, и ѻблѣче чръньі ризьі·

      261. и иде прѣд него· и ста прѣд фарижомъ·

      262. и рече ѡ єкторе кралю· да вѣси аще сѫ нинѣ не вратишь· то сиквози щѫ роухо носити по тебѣ·

      263. и тако єкторъ не врати сѧ· нѫ поиде противѫ ацилешоу·

      264. и съставша сѧ, не биста сѧ въ тъи <дн҃ь>· нѫ постависта срокъ бити сѧ заꙋтра·

      265. и вь тоизи дн҃ь оуби єкторь ·ꙁ҃· оуровъ гръчьскьіх·

      266. и заꙋтра изьіде екторъ краль· и начѧста сѧ бити съ ацилешем· и наꙗзди ацилешь ектора, и ꙋрва его и прободе· и мртвъ паде на земѧ· и възѧ го ацилешь и занесе на свои станъ и видѣвше троистии велмѫже и гжд꙯ѫ· и начѧшѧ жалостно плакати·

      267. и вьзѧ прѣꙗмоушь краль на себе нищѧ и хꙋдьі ризьі и гѫсли и поиде вь гръчьскѫѧ воискѫ·

      268. и начѧ пьітати ацилешева

      [с.57v]

      катоуна· коєго є днес б҃ъ почьлъ да мѧ напоитъ и накръмитъ грѣшнаго, и страннаго·

      269. и доиде на ацилешевъ катоунъ· и начѧ гѫсти въ гѫсли жалостно велми· и дааше ємоу ѿ веч꙯рѧ своѫ ꙗсти и пити·

      270. и егьі бьіс꙯ по веч꙯ри и легошѫ пиани спати· оуснѫшѫ и стражие·

      271. и вьставъ прѣꙗмоушь и начѧ искати сн҃а своего иектора кралѣ·

      272. и ѻбрѣте єго на постели мрꙿтва съ ацилешемъ лежѫща· и видѣвъ єго прѣꙗмоушь мрътва· и вьздъхнѫвъ ѿ срд꙯ца велми·

      273. и видѣв то ацилешъ, и оустраши сѧ· и рече емоу кто еси тьі·

      274. и рече ѻн азъ єсмъ прѣꙗмоушь крал и ищѫ сн҃а своего єктора кралѣ·

      275. и рече емоу ацилешь аще тьі еси прѣꙗмоушь, то азъ ѿ страха твоєго мрътвъ єсмъ·

      276. и рече прѣꙗмоушь· не бои сѧ гн҃е ѿ млада того нѣсмъ сътворилъ· да спѧща витеза погоублѧ· нѫ прошѫ сн҃а своего єктора·

      277. и рече емоу ацилешь, а азъ то створѧ· да азъ поне

      [с.58r]

      сѫ єктора на своєю плещоу въ троѫ· по вѣрѣ и клѧтвѣ прѣꙗмоушевѣ· да здраво вьнидѫ и пакьі изьідѫ·

      278. и заꙋтра въземь ацилешь єктора кралѣ, и понесе го въ троѫ·

      279. и прѣдашѫ го троискьімъ гжд꙯амъ· и начѧшѧ єго плакати·

      280. и рече прѣꙗмоушь· ацилешоу· поидѣвѣ вь цр҃квъ клѧти сѧ дроугъ дроугоу зло не мьіслити· да би сѣмѧ ѡставилъ в трои· и да и вьдамъ моѫ дъщерь пол꙯кшенѫ гжд꙯ѫ· коато е наилѣпша вь всѣхъ гжд꙯ахъ троискьіх·

      281. и поидоста въ црк҃вь, и клѧ сѧ прѣꙗмоушь пръвоє, и ѿстѫпи· и поклѧкнѫ ацилешь клѧти сѧ ꙗко не ръвати троѫ·

      282. и тоу сѧ бѣ скрьілъ єлѣноушъ прѣꙗмоушевъ сн҃ъ· и оудари ацилеша ꙗдовитѫ стрѣлѫ вь пѧтѫ· зане бѣ весъ арматосанъ толико ходила єго без желѣза·

      283. тогда Ацилешь пад на земѧ издъше·

      284. и видѣв то прѣꙗмоушь краль ѻзлоби сѧ велми и съвлѣче прѣꙗмоушь с него арматосъ всѧ и ѿпоусти ѻбѣма цр҃ма·

      285. и сказа има како има вѣрѫ изломишѫ· да аще велита да тѣло

      [с.58v]

      єго принесѫ к вама·

      286. и плакашѫ велми видѣвше орѫжие ацилешево·

      287. и порѫчиста прѣꙗмоушоу кралю съжещи тѣло єго· и вьсипати въ кръчагъ· да створимъ гробъ єго на далечнои земи·

      288. и сльішав то Прѣꙗмушь крал и съжете пльт єгѡ· и вьсьіпа вь злат кръчагъ· и ѿпоусти цр҃ема·

      289. и видѣвша цр҃ѣ ꙋрове грс꙯цтїи дивїшѫ с꙯ гл҃ще· ѡ сило и славо ацилешева· како тѧ не съвземѣхѫ вси гради и отоци· а нинѣ единь злат кръчагъ нѣс꙯ тѧ плънъ·

      290. и начѧ оурекшишь просити ѻрѫжие єго· и не даваше го иаиакшь· нѫ рече, ѡ гръчс꙯тїи цр҃ие и велмѫже и ꙋрове саракинстїи и каакиистии· и палагїистїи, и рагоуилъстїи витези· не даваите ꙋрекшишоу ѻрѫжїа ацилешева· не ꙋмѣет бо с нимь вамъ работати· нѫ е даите аиакшоу които ꙋмѣєтъ и носити·

      291. и помѣ<нѣ>те когьі азь прїидох съ ·л҃· кораби на помощь ваме без заповѣди· а ꙋрекшиш сѧ бѣ створилъ бѣсенъ та пѣськъ орѣше· а соль сѣаше· да сѧ не причѧсти троискои кръви·

      292. и пакьі ѿвѣща

      [с.59r]

      оурекшишь и рече· ѡ оурѡве гръчьстїи, не даваите аиакшоу орѫжие то· нѫ помѣнѣ<те> егьі хтѣхмьі вь ѡтоцѣ ѻномь ѿ зльіѫ боурѧ погьінѫти за онѫ кошоутѫ· и не смѣ поити иаꙗкшь наопѧт въ гръкьі за цвѣтаньі гжд꙯ѫ· нѫ поидох азъ и приведохъ ѧ· и сташѫ вльнениа мѻрскаа и вьі поидосте съ веселѣмь под троѫ·

      293. да присѫдите оурекшишоу орѫже то·

      294. и рече иаиакшь ѡ гръцтїи оурѡве не присѫждаите оурекшишоу того ѡрѫжиа· присѫдѣте е аиакшоу· кои хощеть почьстно сь нимь вамь работати· и помѣните то єгьі доидохмьі под троѫ на брань и ꙋрва єлѣноушь прѣамоушевъ сн҃ъ, тивоуцера· дицеоушева сн҃а, и близ него бѣ оурекшешь, и не смѣаше єго ѻтѧти· и ѻтѧх бо го азъ аиакшь, дадите мнѣ то орѫнїе·

      295. и рече оурєкшешь ѡ гръчьстїи оурѡве помѣнѣ<те> то єгьі азь заложих своѫ главѫ на срѧщѫ· и поидох вь троѫ нощиѧ и створи<хъ> всѣ намъ єже на похвалѫ· и изведохъ бѣлого фарижа реидеша кралѣ, а того погоубльша· и доидох

      [с.59v]

      къ вамъ съ великѫ чьстиѫ, даите мнѣ то ѻрѫжие и не даваите е иаиакшоу· кои не оумѣетъ ни едноѫ вамь чьсти сътворити·

      296. и рече аиакшь ѡ гръчьстїи оурѡве, помѣнѣте то, егда поидох противѫ єктороу кралю, и вьзѧхъ великьіи каменъ коликаго не можахѫ двигнѫти два витеꙁа ѿ земѧ· и оударихъ єктора кралѣ· и поклѧкнѫ єкторъ и еговъ фарижъ на земѧ· да присѫдите мнѣ сие ѻрѫжие, а не даваите е оурекшоу на плѣшивѫѧ главѧ·

      297. и начѧ говорити оурекшь тихьіми бесѣдами· ѡ гд꙯на цр҃ѣ· и вьси єгови велмѫжие и оурѡве· да вѣсте азь ничьсого прошѫ· нѫ мене поустисте да доведѫ ацилеша· и приведохъ го къ вамъ· да нинѣ ѥго прошѫ вамъ· дадите єго мнѣ само· да ѿведѫ и поставлѧ где того смь и взѧлъ·

      298. тогда цр҃ь и всѧ воеводьі и оурѡве гръчьстии кои сѣдѣхѫ вь коулѣ и начѧхѫ поглѧдовати дроугъ на дроуга· и не имѣхѫ что ѿвѣщати оурекшишоу· и дашѫ ємꙋ

      [с.60r]

      орѫжие ацилешево· да имъ не би просилъ ацилеша·

      299. и видѣ то аиакшь· и изѧ свои мальіи мечь· и прободе сѧ на томь мѣстѣ за жалость своѧ·

      300. и озлоби сѧ ѻ томь вьсѣ вѻиска гръцкаа и оба цр҃ѣ и видѣ то· оурекшешь како сѧ ѻзлобиста ѻба цр҃ѣ и вси болѣре єго·

      301. и рече оурекшешь ѻбѣма цр҃ема· не злобита сѧ гд꙯на моа нѫ да вѣста извѣстно· азь вамь хощѫ то створити· како хощемь троѫ прѣѫти льстиѧ·

      302. и видѣв то ꙗкоупа, гжд꙯а троискаа· ꙗко хощет сѧ троа скончати· и направи сн҃а своего меншего· коего зовѣше полидвороушь·

      304. и поусти ѥго на ѡнъ полъ морѣ, полинещероу кралю· кои кралювааше по всеи пагажи· и многа сь нимъ злата и сребра· давно сѧ би сѣмѧ оухранило ѿ троѫ·

      305. и оумьісли оурекшишъ· и цр҃ма повелѣ поустити вь гръкьі· и донести мѣдь и стъклѻ и вѻсъкъ· и створи ꙃѣло красна фарижа сѣра· и избра ·т҃· витезъ храбрьіихъ· и арматосавъ по

      [с.60v]

      сади вь нем·

      306. и вьставъ воиска зашед съкрьі сѧ· и корабле потаишѫ сѧ вь шимошевѣх брѣзѣхъ,

      307. и изьідошѫ из троѫ, на ѻколища гръчьскаа· и видѣшѫ фарижа лѣпа и красна велми· и повѣдашѫ троискьімь гжд꙯амъ·

      308. и рекошѫ· аще би съи фарижь бьілъ вь трои, по многомоу би лѣпотьі прибьіло·

      309. и рекошѫ троискьіѫ гжд꙯ѧ· приведѣте єго намъ, да го видимъ·

      310. и сътворишѫ противѫ ємоу сѣни и повезохѫ єго въ троѫ·

      311. и доидошѫ до вратъ градоу, и не може вьнити едино оухо вь врата· и бѣше великъ камень надъ вратьі· градоу·

      312. и хотѣхѫ ѿбити оухо фарижоу· и не дадохѫ троискьіѫ гжд꙯ѫ· нѫ рекошѫ сътльщи камень, иже бѣше надъ вратьі· и пакьі хощемь рече ꙃиздати подобрѣ· а фарижа не дѣите обрѫбити·

      313. и растлькошѫ врата, и вьвезошѫ фарижа въ град·

      314. да егьі бьіс꙯ вънѧтръ· тогда воини разьбишѫ стъкло мечньіми главами и напрасно изкочивше и исѣкошѫ множьства людїи· и прѣемше градъ· и при

      [с.61r]

      спѣшѫ морстїи кѻрабле, и ꙗже по соухоу воискьі и испльнивше градъ· и начѧшѫ сѣщи троискьіѫ витези· а дроугьіѧ изметашѫ вь море·

      315. и изведошѫ алеѯандра фарижа и еленѫ цр҃цѫ· из вьісѡкого пиргоса прѣдь менелаоуша цр҃ѣ·

      316. и рече емоу елена цр҃ца· ѡ гн҃е цр҃ю, тьі бьіс꙯ вѧще кривъ· чемоу мене ѻстави съ алеѯандромь фарожомъ· да мене своимъ невѣрьствомь прѣвари·

      317. и ѿвѣща єи цр҃ь и рече· ѡ гс꙯не єлено· да вѣси ꙗко ѿ сели да сътворѧ азь· да инь никто тебе не прѣваритъ ни прѣльститъ·

      318. и повелѣ ѻбѣма съ алеѯандромъ главьі оусѣкнѫти·

      319. и тако скончашѫ сѧ·

      320. и изведошѫ ꙗкоупѫ гжд꙯ѫ и всѧ троискьіѧ гжд꙯ѫ· и посѣкошѫ поликшенѫ гжд꙯ѫ, на ацилешевѣ гробѣ· ꙗко тоѫ ради погьінѫ·

      321. а ꙗкоупѫ· мт҃ре єѧ дадошѫ на дѣлбѣ оурекшишоу и поведе ѧ съ прочими гжд꙯ами, и къждо своєго поведе·

      322. и начѧхѫ плакати троискьіѫ гжд꙯ѫ· и тѣшаше их ꙗкоупа кралица гл҃щи мльчите чѧда моа не плачите сѧ азь имамь кто ще нашѧ слъзьі

      [с.61v]

      оутолити·

      324. и оувѣдѣ то полинещерь краль· како сѧ сконча троа· и повелѣ заклати полидвороуша прѣꙗмооушева сн҃а, и рече метнѫти ѥго вь море·

      325. и тоу присташѫ корабле гръчьстии· и вьзѧ ꙗкоупа вѣдро почръсти водѫ· и ѻбрѣте сн҃а своего мрътва и вьзпи гласѡмь велиемъ плачѧ сѧ

      326. и сльішавъ тѻ полинещеръ кралъ· и изьіде на оутѣшение ꙗкоупѣ, и приближи сѧ троискьімь гжд꙯амь на оутѣшение·

      327. тогда тьіѫ вьставше на нь· и ножевьі єго събодошѫ· и видѣвше то граждане· и побишѫ ихъ камениемь·

      328. и вьзврати сѧ цр҃ь менелаоушь съ всѣми гръкьі съ вєликѫ чьстиѧ, стоавше под троѫ, і҃ лѣт и, з҃· мс꙯ць·

      329. и тако сконча сѧ троискоє кралевꙿство· прѣжде рождьства хсв҃а на ·т҃·ѯ҃· лѣть· єндїктиѡна, з҃·го·

      330. и тако б҃ъ смѣрѣєтъ вьзносѧщих сѧ· и сѣмѧ нечьстивьіх потрѣбитъ· ꙗкожє про꙯ркь провьзвѣсти гл҃ѧ видѣх нечьстиваго прѣвъзносѧща сѧ и вьісѧща сѧ, и мимоидох и не ѻбрѣте сѧ мѣсто к томꙋ·

      331. ꙗко б҃ъ праведенъ и праудѫ вьзлюби·

      [с.62r]

      а пѫти нечьстивьіх потрѣби и своеѧ мьішцеѧ гръдьімъ противит сѧ· а правоходѧщимъ даєть благодѣтъ· и не лишить добра ходѧщих незлобоѫ·

      332. ꙗко томоу подобаєть въсѣка слава чьс꙯ и покланѣнїє· ѡц҃оу и сн҃оу и ст҃ѡмꙋ доухоу, нинѣ, и приснѡ, и вь вѣкьі вѣкѡм· + амин +

      Библиография
      • Miklosić, Fr. Trojanska priča. Starine 3, 1871, 147-188
      • Гудев, П. Т. Българският ръкопис във Ватикан. СНУНК 6, 1891, 345-358
      • Bogdan, I. Cronica lui Constantin Manasses. Traducere mediobulgară. Bucureşti, 1922, 46-67
      • Иванов, Йордан. Старобългарски разкази. София, 1935: 108–128, 249–266
      • Дуйчев, Иван. Из старата българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, 1935: XXII, 103–127, 249–266 (бълг.)
      • Cronia, A. Saggi di letteratura bulgara antica. Roma, 1936, 111-111
      • Среднеболгарский перевод Хроники Константина Манасии в славянских литературах. Введение Д. С. Лихачева. Исследования И. С. Дуйчева и М. А. Салминой. Подготовка текстов М. А. Салминой. Словоуказатели О. В. Творогова. София: БАН, 1988.